В България никога не сме живяли по-добре от сега

Българите никога не сме живяли по-добре от сега. Ако някой е на друго мнение просто да ми каже кога той или тя лично са живяли по-добре, като изключат личните си драми.

Пиша това, защото в последните месеци се развихря изключително силна пропаганда, опитваща се да ни убеди колко зле живеем, колко трудно е да оцеляваш в България, в каква безизходица сме, което аз намирам за изключително невярно.

Други ще кажат „да, но виж как живеят хората в другите страни“ – кои други страни, Германия, Великобритания, Франция, Холандия? Сравняваме се с най-добрите. Не се сравняваме с Киргизстан и Узбекистан. Поставили сме си за цел и гоним стандарта на най-добрите страни в света. И макар и трудно – напредваме. Успяваме, макара и бавно, да се доближим до този стандарт. Бавно е и е трудно, защото все някой ни дърпа назад и не ни мисли доброто.

Зомбирани от пропагандата и лъжите може да ни е трудно да повярваме, но ако отрезнеем и погледнем отвисоко на нещата ще видим, че живеем по-добре.

Тук не говоря само за построените магистрали, пречиствателни станции, детски градини и санирани блокове. Говоря и за неимоверно голямото количество депозити в банките. В българските банки. Сигурно в чужди банки имаме три пъти по толкова.

Също нямам предвид ниската безработица, стигналите някакъв връх външни инвестиции, препълнената хазна и високата събираемост. Това са все преходни неща, които се променят на всеки 4-5 години.

Тук имам най-вече предвид възможността ни да живеем, работим, учим и да се занимаваме с каквото поискаме, където си поискаме. Не само в границите на страната, а въобще където пожелаем.

За тези, които са твърде млади и не познават старите времена, трябва да поясня, че само до преди двайсет и седем години собственото ни правителсто ни ограничаваше да не напускаме страната си (убивайки ни по границите), налагаше ни в кой град в самата ни страна да живеем, ограничаваше ни имуществото до рамките на непонятното в наши дни, извършваше ред престъпления спрямо нас в трудови лагери и Бог знае колко още други ограничения, за които може никога да не научим.

Ограничения, които за съвремието ни са немислими. 

За съжаление лесно се забравят в охолния и свободен живот.

Мога да изтъкна още много причини защо в България никога до сега не сме живели по-добре. Не само от материална гледна точка.

Ако не си намериш работа тук, можеш винаги да си намериш такава в чужбина. Имаш свободата да го направиш.
Ако ти се роди бизнес идея можеш винаги да се опиташ да я реализираш.
Ако решиш, че искаш да живееш на друго място, можеш свободно да го направиш. Дори извън границите на страната ни. И не дължиш дори обяснение на никоя власт.
Децата ти имат възможността да изучават каквото пожелаят, където пожелаят.
Няма режим на тока.
Няма арест и насилствено намиране на работа, ако те видят да се разхождаш из центъра на града по обяд.
Няма затвор за изказване на политически възгледи или изказано мнение за този или онзи.
Няма репресии за инакомислещите
Няма цензура върху изкуството или медиите
Не сме под постоянна заплаха някоя съседна страна да ни нападне всеки момент
Не ходим в корекома да купуваме шоколадови яйца (защото шоколад изобщо нямаше) на децата си с обменена на черно валута
Никой не ни следи и докладва на властта
Можеш да избереш реална алтернатива на управлението чрез гласуване

И това са само малка част от нещата, които имаш днес, а си нямал до съвсем скоро.

Погледнато през периода на съществуването на страната ни, тези неща ги нямахме само преди миг.

И за домашно помислете за това как някой се опитва да ни върне назад и усилено ни рекламира миналите времена представяйки ни ги за нещо прекрасно. Освен това се опитва да ни втълпи колко лошо живеем днес и как не трябва да е така. Помислете добре как искате децата ви да живеят.

Един пожар с дълбоки цели

Сухата гора и изпопадалите дървета в защитената зона край Бистрица случайно се запалиха. Някой без да иска е изтървал отворената туба с бензин и тъкмо да се наведе да я вдигне, фасът му пада и пали сухите дървета.

Чудно защо гората не се беше запалила така случайно преди два, три месеца? Много просто. Тогава нямаше обсъждания за промени в закона за горите, нямаше го ехото от еко протестите, не беше последния ден на преговори между засегнатите страни по закона. Такива случайности не могат просто да се случат в неточното време.

В последния ден на преговори между „За да остане природа в България” и т.нар. инвеститори се запалва частта от Бистришката защитена зона на Витоша, която е изсъхнала от смерча преди 10 години. В преговорите никоя от страните не отстъпва, така че промените в закона не се приемат от правителството и парламента, но моментът е много подходящ да се вдигне пушек до небето и да започнат да се хвърлят обвинения.

Точно със запалването на пожара започва една масирана медийна атака. Ето малко извадки от нея: правителството го подпали пожара, МВР не го гаси, те не искат пожарът да бъде загасен, пожарът се разраства, вместо да се изгася, доброволци страдат от дезорганизация при потушаване на пожара..... И последната статия на Иво Георгиев „Трите часа на премиера изтекоха” дойде малко по-рано преди в действителност да изтекат. Като че ли е нямал търпение да пусне статията.

Появяват се всякакви разнородни статии, оплюващи действията на органите и членовете на правителството. Клипове, които едва ли не ще докажат, че няма политическа воля за гасене на пожара.

Проследете следващите дни. Освен медийната атака ще има и политическа такава. Ще се искат главите на министри, ще се хвърлят обвинения, ще има скандали в парламента и ще се вдига още повече шум с една единствена цел – да се очерня колкото се можете повече всеки, ангажиран със случая и така евентуално да се печелят гласове на изборите.

Това е един добре дирижиран и организиран сценарий, пъклен план измислен от безскрупулни хора с безскрупулна цел. Съща като в Катуница миналата година.

Защо си мисля, че безредиците тези дни са организирани от членове на БСП и бивши агенти на ДС

Вероятно ще се зачудите, но аз мисля, че всички тези безредици и протести из страната не се случват случайно, а са много добре планирани и подготвени.

Ето моята гледна точка.

Преди няколко седмици нашият президент направи едно изказване, което ме учуди невероятно много. Даже си помислих „как може президент на държава да направи подобно изказване? Не е ли твърде опасно да се чуе подобно нещо от устата на президент?”. Тогава въобще не подозирах какво е планирано и дори не знаех, че нещо е планирано. Но, ето нà. Оказа се, че сегашните управляващи не управляват според изискванията на бившите агенти на ДС.

Какво каза президента ни преди няколко седмици? Думите му бяха „хората говорят, че се усещат революционни настроения”. РЕВОЛЮЦИОННИ НАСТРОЕНИЯ????? Тези думи ги изрича нашият президент? Тогава не знаех, че той просто иска да направи война.

Нека да започнем с преразказ на случката от Катуница. В Катуница е нагнетявана омраза най-вече от страна на ромския цар към българите. Постоянните кавги и заплахи от негова страна в един момент са ескалирали до убийство, но в добре подбран момент.

Убийството на момчето на пръв поглед изглежда като поредния битов скандал. Малко преди него, доколкото вече знаем от местни хора, цар Киро си е застраховал недвижимото имущество и си е изнесъл всички ценни вещи от домовете. Когато феновете влезли в къщите му нямало нито мебели, нито скъпи предмети (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1052306). Макар и убийството в първия ден да не е предизвикал голям медиен (или полицейски) интерес, то организираната група от футболни фенове, подпалващи циганските къщи докарва в последствие всички възможни медии на място. За съжаление полицията там остава безучастна, макар и да са гледали как се подпалват къщите на царя. Не са се месили и не са предотвратявали случващото се. Не напразно на журналистически въпрос местния полицейски началник казва, че подпалвачите няма да бъдат арестувани сега, а когато му дойде времето.

По-натам медиите така шумно разнасят случая, че хората остават възмутени от случващото се. Все пак цар Киро бива прикрит нейде от някого в МВР, прави лъжливи изказвания по телефона, хвърля обвинения и се крие.

Бойко Борисов обвинява за случващото се полицията, но не в частност министъра, а бивши агенти на държавна сигурност заедно със сегашния ни президент, цар Киро и хората му (вероятно и той е бивш агент) и политически лидери на опозиционни партии. Последните бързат да искат оставката на министъра на вътрешните работи, който вероятно няма нищо общо с това и е в отпуска.
Избрали са прекрасен момент. Сега става ясно дори, че истинския убиец на момчето не е този, който е заловен, а е някъде в Турция и се прикрива.

И така, неудобното за доста хора правителство, което не можаха за две години да свалят с вот на недоверие, днес се опитват да свалят чрез бунтове. В най-лошия случай за предателите ще остане падналия рейтинг на управляващите точно преди изборите и евентуалното им спечелване на президентски пост или някое и друго място в местната власт – за да продължат да си въртят далаверите.

Изключително смел план са си поставили и сега бързат да го изпълнят. Чудя се даже как са попаднали онези страници с шокиращо съдържание (уж от къщите на царя) у бившия министър на вътрешните работи. Вероятно са изфабрикувани.

Ние обаче трябва да запазим спокойствие. Конфликтът не е етнически, а политически. Просто вместо в парламента битката се води на улицата, а политиците се възползват максимално от обстановката.

Не бих искал да бъда управляван от предатели.

Трябва ни стратегия за справяне с недоверието

Имам един стар приятел от гимназията, който преди време, точно преди едни местни избори, ми каза „Създаваме партия. Да не забравиш да гласуваш за нас”. Не помня точно как се казваше партията. Беше нещо с „Демокрация” май, имаше и „България” също. Както и да е, проектът им не успя, слава Богу. Сега единият от основателите е в затвора за склоняване към проституция, а моят стар приятел си продължава стария бизнес със заложните къщи.

По-късно, точно когато на обществото му стана ясно, че и царските думи не струват, някакви отцепници от СДС и НДСВ са се организирали и решили да направят нова партия – Българска Нова Демокрация. И аз бях поканен. Супер, ще си имам партия. И така ме карат да подписвам едни документи – устав, декларация за неучаствие в други партии – разни такива. Прегледах всички документи, но не видях описани никъде някакви принципи, върху които да се градят действията на партията. Попитах поканващия, който случайно беше отново мой приятел:
- А партията няма ли някакви принципи? Тук виждам само цели и вяла мисия, в която всяка трета дума е Демокрация. Къде са принципите, чрез които ще се постигнат целите –прозрачност, колегиална искреност, отчетност пред избирателите, действия единствено в името на избирателите и разни такива?
- Ами, виж, принципи не са заложени в тези документи. Разбирам те какво имаш в предвид – казва той.
- Принципът е да печелиш повече – обажда се съквартирантът ми.
- Е, да. Всъщност трябва да си наясно как стоят нещата в политиката. Никой не прави партия, за да служи на обществото. Тази партия се създава от депутати, които са се отцепили от парламентарната си група и имат шанс да продължат по някакъв начин, да са част от политическия живот и евентуално от властта. И така да печелят, а ние покрай тях – заключва поканващият.

Евала.

Политиката е добър бизнес. Т.е. най-добрият. Да управляваш всичко отвисоко трябва да е доста по-лесно. Все едно да управляваш камион вместо кола – виждаш доста по-отвисоко и можеш да реагираш по-отрано, когато е необходимо. Наздраве за новата партия. Ще й направим един сайт.

„Българите сме талантливо племе”, каза веднъж нашия вожд. И колко прав е бил. Щом се разбере, че политиката е голяма далавера – ми защо да не правим политически партии. И ето –броят на активните политически партии в България е 192. Можем да се сравним със страна, която има повечко демократични традиции от нас – Великобритания. Там имат 376 активни партии, но са 61 млн. души. Там на милион души се падат по 6.16 партии, а тук са 25.6 на милион. Може да не говорим така добре английски като британците, но демокрацията ни е по-напреднала.

Малко я бяхме закъсали преди време. Обществото ни се хващаше като удавник за сламка. Имаше хляб за новите партии. Не напразно жълтите спечелиха от раз изборите, отцепващи се политици правеха нови проекти и партии се създаваха на килограм. Всъщност тази тенденция продължава и сега. Отново нов проект спечели последните изборите от раз. Все пак този път няма гръмки обещания като 800-те дни на царя, например. И като че ли се справят доста по-добре от него.

Естествено ние сме свикнали да не вярваме в политиците. Почти толкова не вярваме и в докторите, монтьорите, полицаите, търговците, банките и административните институции. Губим си доверието някак си. С лъжи, може би. Лъгали сме се твърде много. Някои казват, че още от времето на комунизма е така – държавата лъгала хората, а хората – държавата. Взаимно сме се лъгали и сме живяли почти щастливо до 9-ти септември.

Сигурно оттогава сме свикнали да си нямаме доверие. Затова често изричаме клишета като „те всички са едни и същи”, „за когото и да гласуваш няма значение”, „всички са мошеници”, „всеки гледа да те излъже” и т.н.

А иначе единственото, което в момента ме притеснява е, че не се появява стойностна опозиция на ГЕРБ, а такава е необходима. Последният път, когато е липсвала конкуренция в българския политически живот системата така се е извратила, че сме започнали да се лъжем един-друг. Нужна е способна опозиция, която да признава успехите, да критикува когато трябва и да помага в името на държавата. Сегашната опозиция само противостои със скандали, интриги и обвинения, без да създава нещо полезно за нас, възползвайки се от общото мнение на хората за политиците – мнение, създадено от самите тях.

Трябва ни стратегия за справяне с недоверието.