Имам един стар приятел от гимназията, който преди време, точно преди едни местни избори, ми каза „Създаваме партия. Да не забравиш да гласуваш за нас”. Не помня точно как се казваше партията. Беше нещо с „Демокрация” май, имаше и „България” също. Както и да е, проектът им не успя, слава Богу. Сега единият от основателите е в затвора за склоняване към проституция, а моят стар приятел си продължава стария бизнес със заложните къщи.
По-късно, точно когато на обществото му стана ясно, че и царските думи не струват, някакви отцепници от СДС и НДСВ са се организирали и решили да направят нова партия – Българска Нова Демокрация. И аз бях поканен. Супер, ще си имам партия. И така ме карат да подписвам едни документи – устав, декларация за неучаствие в други партии – разни такива. Прегледах всички документи, но не видях описани никъде някакви принципи, върху които да се градят действията на партията. Попитах поканващия, който случайно беше отново мой приятел:
- А партията няма ли някакви принципи? Тук виждам само цели и вяла мисия, в която всяка трета дума е Демокрация. Къде са принципите, чрез които ще се постигнат целите –прозрачност, колегиална искреност, отчетност пред избирателите, действия единствено в името на избирателите и разни такива?
- Ами, виж, принципи не са заложени в тези документи. Разбирам те какво имаш в предвид – казва той.
- Принципът е да печелиш повече – обажда се съквартирантът ми.
- Е, да. Всъщност трябва да си наясно как стоят нещата в политиката. Никой не прави партия, за да служи на обществото. Тази партия се създава от депутати, които са се отцепили от парламентарната си група и имат шанс да продължат по някакъв начин, да са част от политическия живот и евентуално от властта. И така да печелят, а ние покрай тях – заключва поканващият.
Евала.
Политиката е добър бизнес. Т.е. най-добрият. Да управляваш всичко отвисоко трябва да е доста по-лесно. Все едно да управляваш камион вместо кола – виждаш доста по-отвисоко и можеш да реагираш по-отрано, когато е необходимо. Наздраве за новата партия. Ще й направим един сайт.
„Българите сме талантливо племе”, каза веднъж нашия вожд. И колко прав е бил. Щом се разбере, че политиката е голяма далавера – ми защо да не правим политически партии. И ето –броят на активните политически партии в България е 192. Можем да се сравним със страна, която има повечко демократични традиции от нас – Великобритания. Там имат 376 активни партии, но са 61 млн. души. Там на милион души се падат по 6.16 партии, а тук са 25.6 на милион. Може да не говорим така добре английски като британците, но демокрацията ни е по-напреднала.
Малко я бяхме закъсали преди време. Обществото ни се хващаше като удавник за сламка. Имаше хляб за новите партии. Не напразно жълтите спечелиха от раз изборите, отцепващи се политици правеха нови проекти и партии се създаваха на килограм. Всъщност тази тенденция продължава и сега. Отново нов проект спечели последните изборите от раз. Все пак този път няма гръмки обещания като 800-те дни на царя, например. И като че ли се справят доста по-добре от него.
Естествено ние сме свикнали да не вярваме в политиците. Почти толкова не вярваме и в докторите, монтьорите, полицаите, търговците, банките и административните институции. Губим си доверието някак си. С лъжи, може би. Лъгали сме се твърде много. Някои казват, че още от времето на комунизма е така – държавата лъгала хората, а хората – държавата. Взаимно сме се лъгали и сме живяли почти щастливо до 9-ти септември.
Сигурно оттогава сме свикнали да си нямаме доверие. Затова често изричаме клишета като „те всички са едни и същи”, „за когото и да гласуваш няма значение”, „всички са мошеници”, „всеки гледа да те излъже” и т.н.
А иначе единственото, което в момента ме притеснява е, че не се появява стойностна опозиция на ГЕРБ, а такава е необходима. Последният път, когато е липсвала конкуренция в българския политически живот системата така се е извратила, че сме започнали да се лъжем един-друг. Нужна е способна опозиция, която да признава успехите, да критикува когато трябва и да помага в името на държавата. Сегашната опозиция само противостои със скандали, интриги и обвинения, без да създава нещо полезно за нас, възползвайки се от общото мнение на хората за политиците – мнение, създадено от самите тях.
Трябва ни стратегия за справяне с недоверието.
