вторник, 10 януари 2017 г.

В България никога не сме живяли по-добре от сега



Българите никога не сме живяли по-добре от сега. Ако някой е на друго мнение просто да ми каже кога той или тя лично са живяли по-добре, като изключат личните си драми.
Пиша това, защото в последните месеци се развихря изключително силна пропаганда, опитваща се да ни убеди колко зле живеем, колко трудно е да оцеляваш в България, в каква безизходица сме, което аз намирам за изключително невярно.

Други ще кажат „да, но виж как живеят хората в другите страни“ – кои други страни, Германия, Великобритания, Франция, Холандия? Сравняваме се с най-добрите. Не се сравняваме с Киргизстан и Узбекистан. Поставили сме си за цел и гоним стандарта на най-добрите страни в света. И макар и трудно – напредваме. Успяваме, макара и бавно, да се доближим до този стандарт. Бавно е и е трудно, защото все някой ни дърпа назад и не ни мисли доброто.

Зомбирани от пропагандата и лъжите може да ни е трудно да повярваме, но ако отрезнеем и погледнем отвисоко на нещата ще видим, че живеем по-добре.

Тук не говоря само за построените магистрали, пречиствателни станции, детски градини и санирани блокове. Говоря и за неимоверно голямото количество депозити в банките. В българските банки. Сигурно в чужди банки имаме три пъти по толкова.
Също нямам предвид ниската безработица, стигналите някакъв връх външни инвестиции, препълнената хазна и високата събираемост. Това са все преходни неща, които се променят на всеки 4-5 години.

Тук имам най-вече предвид възможността ни да живеем, работим, учим и да се занимаваме с каквото поискаме, където си поискаме. Не само в границите на страната, а въобще където пожелаем.

За тези, които са твърде млади и не познават старите времена, трябва да поясня, че само до преди двайсет и седем години собственото ни правителсто ни ограничаваше да не напускаме страната си (убивайки ни по границите), налагаше ни в кой град в самата ни страна да живеем, ограничаваше ни имуществото до рамките на непонятното в наши дни, извършваше ред престъпления спрямо нас в трудови лагери и Бог знае колко още други ограничения, за които може никога да не научим.

Ограничения, които за съвремието ни са немислими. 
За съжаление лесно се забравят в охолния и свободен живот.

Мога да изтъкна още много причини защо в България никога до сега не сме живели по-добре. Не само от материална гледна точка.
Ако не си намериш работа тук, можеш винаги да си намериш такава в чужбина. Имаш свободата да го направиш.
Ако ти се роди бизнес идея можеш винаги да се опиташ да я реализираш.
Ако решиш, че искаш да живееш на друго място, можеш свободно да го направиш. Дори извън границите на страната ни. И не дължиш дори обяснение на никоя власт.
Децата ти имат възможността да изучават каквото пожелаят, където пожелаят.
Няма режим на тока.
Няма арест и насилствено намиране на работа, ако те видят да се разхождаш из центъра на града по обяд.
Няма затвор за изказване на политически възгледи или изказано мнение за този или онзи.
Няма репресии за инакомислещите
Няма цензура върху изкуството или медиите
Не сме под постоянна заплаха някоя съседна страна да ни нападне всеки момент
Не ходим в корекома да купуваме шоколадови яйца (защото шоколад изобщо нямаше) на децата си с обменена на черно валута
Никой не ни следи и докладва на властта
Можеш да избереш реална алтернатива на управлението чрез гласуване

И това са само малка част от нещата, които имаш днес, а си нямал до съвсем скоро.

Погледнато през периода на съществуването на страната ни, тези неща ги нямахме само преди миг.

И за домашно помислете за това как някой се опитва да ни върне назад и усилено ни рекламира миналите времена представяйки ни ги за нещо прекрасно. Освен това се опитва да ни втълпи колко лошо живеем днес и как не трябва да е така. Помислете добре как искате децата ви да живеят.